Постинг
25.05.2013 21:03 -
Св. Исаак Сириец СЛОВО 79 За гордостта
Изкушенията на Божиите врагове, които са горди
Изкушенията, които по Божие допущение нападат безсрамните човеци, които в своите мисли се превъзнасят пред Божията благост и я оскърбяват със своята гордост, са следните: явните демонски изкушения, надхвърлящи границите на душевните сили; отнемането на силата на мъдростта, присъща на човеците; парещото усещане на блудната мисъл, чието нападение върху тях се допуска заради смиряването на тяхната самомнителност; лесната раздразнителност; желанието да нагласяват всичко според собствената си воля, да се препират на думи, да укоряват; презрението на сърцето[70]; пълното заблуждение на ума; хулене на името Божие; безумни, достойни за смях, а по-добре да кажем - за сълзи, мисли; и това също - че хората ги пренебрегват, в нищо се превръща тяхната чест, и тайно и явно, по различни начини, биват посрамявани и поругавани от бесовете; (и още) - желанието да бъдат в общение и във връзка със света, непрестанно да говорят и безразсъдно да празнословят, като постоянно търсят някакви новости, а също така и лъжепророчества; даването на големи обещания, които са свръх техните сили. И това са душевните изкушения.
Към числото на телесните изкушения принадлежат: болезнените, постоянно случващи се, заплетени, трудно разрешими произшествия, непрекъснатите срещи със зли и безбожни хора; или човек пада в ръцете на насилници, или сърцето му внезапно, и винаги без причина, бива задвижено от страха[71]; или пък той често претърпява страшни, сломяващи тялото, падания от скали, от високи места или нещо, подобно на това; или, накрая, чувства липсата на това, което помага на сърцето чрез Божествената сила и упованието на вярата; накратко казано, всичко, което е непосилно и надвишаващо силите, сполетява и тях самите, и техните близки. Всичко това, посочено и изброено от нас, принадлежи към числото на изкушенията на гордостта.
А тяхното начало се появява в човека, когато някой започне да изглежда мъдър в собствените си очи. И той преминава през всичките тези бедствия, в зависимост от степента, в която е усвоил помислите на гордостта. И така, според рода на своите изкушения, си направи извод за пътищата на тънкостта (изкусността?) на своя ум. А ако видиш, че някои от тези изкушения са смесени с изкушенията, за които говорихме по-напред, то знай, че доколкото ги имаш у себе си, дотолкова прониква в теб гордостта.
Чуй още и за друг начин[72]. Всяко притеснително обстоятелство и всяка скръб, ако не се възприемат с търпение, причиняват двойно мъчение, защото търпението в човека отстранява бедствията, а малодушието е майка на мъчението. Търпението е майка на утешението и някаква сила, която обикновено се поражда от широтата на сърцето. Човек трудно ще намери тази сила в своите скърби без Божественото дарование, което се придобива с неотстъпност в молитвата и с проливане на сълзи.
Когато на Бог му е угодно да подхвърли човека на по-големи скърби, тогава допуска той да падне в ръцете на малодушието. И то поражда в човека сломяващата го сила на унинието, което внася угнетяващо усещане в душата, и това е вкусването на геената; посредством това човек бива връхлетян от духа на безумието, от който излизат хиляди изкушения: смут, раздразнение, хули, оплакване от своята участ, честа промяна в помислите, преселване от едно място в друго и всичко, подобно на това. А ако попиташ: кое е причината на всичко това? - ще ти отговоря: твоята липса на усърдие, защото сам ти не си се погрижил да намериш лекарството срещу това. А лекарството срещу всичко това е едно; само при неговата помощ човек скоро намира утешение в своята душа. А кое е това лекарство? - Смиреномъдрието на сърцето. Без него никой не ще успее да разруши преградата[73] на тези злини; но по-скоро ще установи, че бедствията са го надмогнали.
Не се гневи срещу мен, задето ти казвам истината. Не потърси ти смиреномъдрието с цялата си душа. Но ако поискаш, влез в неговите владения, и ще видиш как то ще те освободи от твоето зло. Защото, според мярата на смиреномъдрието, ти се дава търпение в твоите беди, а според мярата на търпението, се облекчава тежестта на твоите скърби и ще приемеш утешение; според мярата пък на твоето утешение се усилва твоята любов към Бога; и според мярата на твоята любов се увеличава твоята радост в Светия Дух. Щедролюбивият (щедрият и любвеобилен; щедрият в любовта Си) наш Отец, когато благоволи да даде на истинските Свои синове облекчение в техните изкушения, не отнема от тях изкушенията, но им дава търпение в тяхното понасяне. И всичките тези блага те приемат с ръката на своето търпение, заради усъвършенстването на душите им. Да сподоби и нас, по Своята благодат, Христос, (нашият) Бог, да претърпим всяко зло с благодарност в сърцето, заради любовта си към Него! Амин.
Изкушенията, които по Божие допущение нападат безсрамните човеци, които в своите мисли се превъзнасят пред Божията благост и я оскърбяват със своята гордост, са следните: явните демонски изкушения, надхвърлящи границите на душевните сили; отнемането на силата на мъдростта, присъща на човеците; парещото усещане на блудната мисъл, чието нападение върху тях се допуска заради смиряването на тяхната самомнителност; лесната раздразнителност; желанието да нагласяват всичко според собствената си воля, да се препират на думи, да укоряват; презрението на сърцето[70]; пълното заблуждение на ума; хулене на името Божие; безумни, достойни за смях, а по-добре да кажем - за сълзи, мисли; и това също - че хората ги пренебрегват, в нищо се превръща тяхната чест, и тайно и явно, по различни начини, биват посрамявани и поругавани от бесовете; (и още) - желанието да бъдат в общение и във връзка със света, непрестанно да говорят и безразсъдно да празнословят, като постоянно търсят някакви новости, а също така и лъжепророчества; даването на големи обещания, които са свръх техните сили. И това са душевните изкушения.
Към числото на телесните изкушения принадлежат: болезнените, постоянно случващи се, заплетени, трудно разрешими произшествия, непрекъснатите срещи със зли и безбожни хора; или човек пада в ръцете на насилници, или сърцето му внезапно, и винаги без причина, бива задвижено от страха[71]; или пък той често претърпява страшни, сломяващи тялото, падания от скали, от високи места или нещо, подобно на това; или, накрая, чувства липсата на това, което помага на сърцето чрез Божествената сила и упованието на вярата; накратко казано, всичко, което е непосилно и надвишаващо силите, сполетява и тях самите, и техните близки. Всичко това, посочено и изброено от нас, принадлежи към числото на изкушенията на гордостта.
А тяхното начало се появява в човека, когато някой започне да изглежда мъдър в собствените си очи. И той преминава през всичките тези бедствия, в зависимост от степента, в която е усвоил помислите на гордостта. И така, според рода на своите изкушения, си направи извод за пътищата на тънкостта (изкусността?) на своя ум. А ако видиш, че някои от тези изкушения са смесени с изкушенията, за които говорихме по-напред, то знай, че доколкото ги имаш у себе си, дотолкова прониква в теб гордостта.
Чуй още и за друг начин[72]. Всяко притеснително обстоятелство и всяка скръб, ако не се възприемат с търпение, причиняват двойно мъчение, защото търпението в човека отстранява бедствията, а малодушието е майка на мъчението. Търпението е майка на утешението и някаква сила, която обикновено се поражда от широтата на сърцето. Човек трудно ще намери тази сила в своите скърби без Божественото дарование, което се придобива с неотстъпност в молитвата и с проливане на сълзи.
Когато на Бог му е угодно да подхвърли човека на по-големи скърби, тогава допуска той да падне в ръцете на малодушието. И то поражда в човека сломяващата го сила на унинието, което внася угнетяващо усещане в душата, и това е вкусването на геената; посредством това човек бива връхлетян от духа на безумието, от който излизат хиляди изкушения: смут, раздразнение, хули, оплакване от своята участ, честа промяна в помислите, преселване от едно място в друго и всичко, подобно на това. А ако попиташ: кое е причината на всичко това? - ще ти отговоря: твоята липса на усърдие, защото сам ти не си се погрижил да намериш лекарството срещу това. А лекарството срещу всичко това е едно; само при неговата помощ човек скоро намира утешение в своята душа. А кое е това лекарство? - Смиреномъдрието на сърцето. Без него никой не ще успее да разруши преградата[73] на тези злини; но по-скоро ще установи, че бедствията са го надмогнали.
Не се гневи срещу мен, задето ти казвам истината. Не потърси ти смиреномъдрието с цялата си душа. Но ако поискаш, влез в неговите владения, и ще видиш как то ще те освободи от твоето зло. Защото, според мярата на смиреномъдрието, ти се дава търпение в твоите беди, а според мярата на търпението, се облекчава тежестта на твоите скърби и ще приемеш утешение; според мярата пък на твоето утешение се усилва твоята любов към Бога; и според мярата на твоята любов се увеличава твоята радост в Светия Дух. Щедролюбивият (щедрият и любвеобилен; щедрият в любовта Си) наш Отец, когато благоволи да даде на истинските Свои синове облекчение в техните изкушения, не отнема от тях изкушенията, но им дава търпение в тяхното понасяне. И всичките тези блага те приемат с ръката на своето търпение, заради усъвършенстването на душите им. Да сподоби и нас, по Своята благодат, Христос, (нашият) Бог, да претърпим всяко зло с благодарност в сърцето, заради любовта си към Него! Амин.
Няма коментари
